На 3 съм.Надрасквам тапетите в спалнята с химикал, образувайки точици и фугурки и обяснявам на мама и тати, че не искам птичките, които виждам изрисувани на тези тапети, да са гладни.  

***                         
Бидейки на 5, тичам с издрани колене след сладкото, малко кутре, което се мотае на нашата улица. Улавям го. Следват милувки, храна и душ с личният ми "Кря- Кря" шампоан, който успявам да докопам винаги, макар, че майка ми го оставя нарочно на една прекалено висока, за моя 110 сантиментров ръст, поставка. Ако пък се случи да попадна на голяма групичка от улични котки, които не мога да прибера наведнъж, за да ги изкъпя, просто изкарвам скришом скъпата риба от хладилника ни и я дарявам щедро, вярвайки, че днес вкъщи е по- добре да вечеряме хляб с лютеница и сиране, примерно.      
                                                                   
  ***
                                                                 
На 11, закрилничеството ми се насочва към мъничката Рали, на която няколко жестоки лапета й се подиграват, че няма баща. Следват самоотвержени жестове към познати и полупознати хора, а на 15 се влюбвам в Илия, впечатлена от това, че всички пари, които е изкарал предната вечер като ди джей на рожден ден, ги оставя съвсем спонтанно на един просяк. Ето- т"ва е мъж сега, казвам си. Нямам нужда от рок идоли, аз имам Ильо. За мен той е микс между Зоро, Робин Худ и Христо Ботев.

 ***                       
Като цяло, идеята за помощта, за това да закриляш слабите, да защитаваш онеправданите- в тези неща винаги съм вярвала.Много убедено и то.Вярвала съм, че нещастните хора, с кофти, труден живот, имат нужда просто от подкрепа, добра дума и напътствие. Вярвала съм, че такива принцеси с рицарски души като моя милост, са създадени за да има равновесие във вселената и да може всички да сме много хепи.Заедно.Абе,комунистка по душа ви казвам- отвсякъде!

За съжаление, детските ми веруюта започнаха да загасват като изгорели електрически крушки след последвалите през годините сблъсъци с реалния живот на големите.Живот, в който всеки ден се натъкваш на манипулации, измами и подигравка с добрите ти намерения.
С течение на годините, рабрах няколко неща.
1. Не всички, които ти казват, че са безпомощни, наистина са такива.
2. Няма смисъл да искаш да помагаш на хора, които сами не искат да си помогнат
3. Света е устроен капиталистически и колкото по- скоро разбереш, че само силните оцеляват- толкова по- добре.

Относно третото...отне ми доста главоблъсканици, докато го проумея...Но един ден просто седнах и се замислих над общите черти, които обединяват всички изпаднали в нужда хора, минали през живота ми..

Кофти нагласа.
Мързел.
Отчаяние.
Слаба психика.

Не знам коя дума да си избера, която най- точно да описва пораженческата примитивност.
Зная само, че с годините съм развила неприязън към слаби...характери, към примиренческо, негативно и безизходно мислене.

Гледам някакви съсухрени същества и се чудя- живота ли е смазал тях или те са смазали живота си?