Желали ли сте някой до ..полуда..?

Имало ли е човек, при чийто настойчив поглед сте усещали как мозъка ви се нагрява до 200°, а ден по- късно седейки в удобния си стол на работа, вършейки някаква си задача, сте се ичервявали борейки се с мислите, страстните спомени и  с въпроси като "Как можах?", "Какво направих?", "Такава ли съм?", "Той такъв ли е?","До къде мога да стигна?", "До къде може да стигне той?"....................................

Контролирам се.
Винаги.
Но за съжаление само привидно.
Вътре в себе си съм една експлозия от чувства, страхове, напрежение и...безграничие.
Понякога имам чувството че нямам лимити. Няма нещо, което да не мога да понеса, няма нещо през, което да не мога да премина в името на емоциите и......нагоните си.
Тъй като вече от личен опит се убедих, че това е опасно не само за здравето, но и за живота, се сещам от време навреме да благодаря на Господ, че ме пази и че ме е дарил с този огромен инат и горделивост, които успяват да детонират бомбите в мен.
За съжаление пак само привидно и знам...за съжаление знам, че е само до време.

Плаша се понякога за себе си....друг път се плаша ОТ себе си.
Защото на моменти се усещам точно като една хищна животинка, чието обоняние замъглява мозъка й и тя тръгва по посока на опасността да гони плячката си.
То е едно такова прещракване в мозъка.
Случва се за секунди.
И просто тръгваш. Не го мислиш. Искаш го.
Мразя първичността си. И мразя всичко онова, на което съм готова за да я задоволя. Защото в такива мигове изключвам значението на думата "унижение".

Слава Богу, до сега мъжете в живота ми, които са се сблъсквали с тази моя буря от противоречия са били или достатъчно объркани от това, което им предлагам, или са били прекалено неопитни, за да го контролират, да го разберат в дълбочината му и да го..опитомят. В своя полза.

И така да се каже- съм изкарвала късмет!
Е, гати.
Но....знам, че няма вечно да е така. Все ще си намеря майстора.
И знам, че ще ми хване цаката..
Ще натисне копчето и ще освободи бесовете ми. Ще ги укроти. Ще ги превърне в свои роби.

Не знам какво ще правя тогава.

че си огън. Внимавай да не изпепелиш някой :)

Като го намериш този, майстора си де, ще стане як купон.
Помни ми думата :))
Да те укроти ? Да те опитоми ? Мне, не вярвам :)
И друго да ти кажа. Когато искаш нещо и го правиш за себе си и задоволяване на
собствени нужди, няма дума като унижение. Просто вземаш каквото искаш на
цена, която си способна да дадеш .
:))

слушам и изпълнявам:)

ами да ти кажа- момента в момента не е за действие, а за осмисляне

Ките:) Както винаги си права и адски прозорлива:) :*

ти липсва и не е така както го искаш баш.

мегафон- провъзгласявам те за Врач номер 1 на България:)

Мисля че с възрастта това намалява, и става все по контролируемо... Поне аз го усещам че е така.. разбира се, при жените е доста по силно, но все пак има един момент в който претръпваш, нещо в теб се пречупва и вече не ти пука чак толкова...
Но дотогава... внимавай да не попаднеш на майстора... :)
Поздрави Дес, и вземи да пишеш по често, твоите неща са едни от малкото които си струва да прочетеш в този сайт.

Ехааа, какъв горещ постинг!
Според мен тук има повече от 200 градуса.
А аз се чудя защо те няма толкова време!

пушак се вдигна, къщата подпалих чак!... но пожарите, които сърцето разгаря..те трудно се гасят

А ти кога ще ни зарадваш с някой нов пост?:)