Той пристигна днес на летището в София.
За поредната работна седмица в България.
Някои хора тази Европа за нищо я нямат.
Час- два- това е.
Боли ги!
Докато ние се бъхтаме по републиканските и общински пътища и се поизпотяваме в старите вагони на бавните влакове, някои обикалят за това време света.
Буквално за часовете,в които ти си седиш в задръстването в градския рейс или в колата си и се прибираш от работа, някой минава 1, 2 държави, отива, връща се...
Времето и разстоянието са тооолкова относителни неща.
Както и да е.
За космополитността ми беше думата.
СУПЕР Е.Винаги ми е харесвала идеята за пътуването. Навсякъде и по всякакви възможни причини.
....
Лееекичко му завиждам...защото и аз пътувам, но не така често като него.
Усещащ моята благородна завист, той винаги проявявя добронамерена снизходителност, като ми носи сладкишите, които му раздават при полетите.
Той обича сладко, но винаги гo пази за мен.
А аз, не че толкова обичам сладко, но винаги се усмихвам от сърце и се радвам като малко дете на поредният шоколадов мъфин.
Мъфин, който е пристигнал от някъде далече и е прелетял хиляди километри на 10 000 м. средна височина. Това е специален мъфин.Летящ мъфин.
Обичам пътуващи мъфини. Мъфини туристи. Мъфини емигранти. За малко емигранти. Преди да ги приютя в стомахчето си:)

И е супер, че днескашният ми ден ще започне така- с леко космополитен привкус в моя хубав, жужащ, стационарен офис...
Но докато си пия силното кафе и се наслаждавам на сладкиша..стигам до идеята, че е време и аз да запаля гумите. Скоро идва отпуската ми.
И ще я прекарам някъде далеч!