Дам, вчера чух в един филм тази крилата фраза.
Колко дълбока истина се крие в тези прости думички.

Героинята обичаше Мъри (естествено). И той беше боклук (естествено). Който все пак дълбоко вътре в сърцето си беше влюбен в нея (много тривиално). Но не можейки да се пребори с кофти човека в себе си, постоянно й изневеряваше и пиеше като смок (тъжно, но факт).

Ех, тая история е стара, не може ли да гледам нещо по- интересно, мислех си.

"Мъри, люби ме!", каза по едно време героинята, след една инфарктна случка с преследване и екшън сцени. Е тва е, жените нямаме спирачка, решим ли да се унижаваме. Мъри я налюби, а на следващата сутрин, тя стана от леглото, него го нямаше и отивайки до огледалото, тя прочете изключително романтичното послание :"Лягай обратно в кревата, изглеждаш ужасно! Мъри."
Ех, идилия.
След няколко секунди видях героя да влиза, донесъл кафе и вкусна закуска.. Ах, разбрах сега кретенския му хумор...

Стана ми много скучно по едно време, доспа ми се и заспах...не можах да видя дали на края три дни са яли, пили и веселили. Ама едва ли. Такива любови никога не стигат до олтара. Ако искаш любов със сигурен щастлив край- най- добре индийски филм. Там често дават едни диви и непокорни жени, ощастливени от едни уникално влюбени в тях, мъдри, спокойни, търпеливи и добри мъже.
Западняците ли сме криви, Източняците ли не са наред?
Аз така или иначе съм поклонничка на източните култури и философии..да замина за нататък? Жалко, че мъжете им не са ми секси.Имаше един индиец, който много ме харесваше и човека се държеше много на място. Правех му постоянно парчета и говорех много важно и той ме провокираше, де. На това ми поведение той отвръщаше леко надменно, иронично, но не по начин, който да ме обиди, а по такъв, който да ми изпраща посланието-"Моя си, к"вот щеш прави". Абе, точно като по филмите, ви казвам! Да,жалко, че не ми харесваше визуално....иначе имаше нещо много необичайно в това покровителствено и подчинително и в същото време много нежно отношение, което ми харесваше. Говореше императивно, но императива му не беше груб...Както и да е. Да се върнем на бирата и чуждите жени....- главният проблем на влюбената, западна жена.

Имате такъв партньор- ко праим ся?
След като внимателно сте обмислили възможността да скочите от 5 етаж на блока и сте осъзнали, че все пак още Ви се живее..с НЕГО, че той каквото и да прави вие не можете да го оставите и дори мамка му харесвате този КРЕТЕН, пък и така или иначе сте си мазохистка...Какъв съвет мога да ви дам?

Ами търпете и спрете да хленчите. Тва е. Той и да е боклук- след него като е потоп, ще си го търпите.
Ей, полудявам като вземат да ме викат дружките ми на кафе и да се жалват- Ама той такъв, ма той онакъв. Викам - зарязвай го, кво му мислиш, като толкова те мъчи. Това любов ли е? Аз, ако съм на теб ,ще го зарежа.
"Добре..права си,  уважавам се, тъй тъй тъй, ще го зарежа."
Аз се успокоявам- ееййй най- сетне бели дни ще види туй момиче! Ама нали се сещате к"во стаа- НИЩО. Има драми, но без раздели, докато нещата не се успокоят за малко.
После пак ме викат на кафе и почват да го плюят, очаквайки всеки път да им пригласям и да се възмущавам с нещо като "Не мога да повярвам! Идиот! Оо мила, не се притеснявай....."

Ей, писна ми от хленченици!
МАДАМИ! Стигнали ли сте до умозаключението, че вашият Мъри какъвто и да е- без него не можете-тогава ще бъдете пичове и ще се държите на ниво, като мъжки момичета достойно приели и Избрали съдбата си.Няма смисъл да го играете мъченици, така и себе си злепоставяте, а и него и само задълбавате в проблема, който ви е ясен като бистра вода.

Виждате ситуацията, приемате я и юнашката продължавате да го обичате геройски.

"Мъри, не мога без теб! Ти си все още единственият мъж, за който мечтая!"

....................

Късмет! Така или иначе нивгаж няма пълно щастие!