Няма как да остана без мнение покрай цялата суматоха със Стефан, който тръгна безуспешно да обира банка.
Хем ме е жал за момчето (всички разбираме комплексите му и разбираме дълбоко в себе си, чисто психологически, какво се е случило с този българин), хем..няма как да го оправдаеш. Мечти каквито и да е имал- минал е от другата страна. Паднало му е пердето...и край!........
С борбата да си човешко същество, имащо обгърнат в смисъл живот, се свършва до тук.

Стефан ли е виновен, или съм виновна аз?

Много пъти съм минавала от някъде, покрай някого, спокойно живеейки живота си и съм се заглеждала.....................Чувала съм безшумният зов за помощ, заглушавало ме е безмълвното крещене и.......... съм го отминавала......... или съм помагала ПРЕМЕРЕНО........
смсче за Българската Коледа,
дрешки за сирачетата,
50 стотинки за просяка,
малко храна за гладната жена пред витрината
...и после?
После си продължавам по пътя.
Мисля за очите пълни с надежда, които са зад гърба ми.
Но не ми стиска да се обърна.
Не ми стиска да се АНГАЖИРАМ истински.
Имам добро и състрадателно сърце, но какво от това като имам и Страх.
Егоизъм едва ли толкова, колкото липса на Смелост да се посветиш на някой човек с истински проблеми.С тежък живот.
Да му покажеш светлината, да си с него всеки ден, да му отделяш време, внимание, търпение и да подаряваш човешка ЛЮБОВ.

Стефан казва "Съжалявам", гледах го днес по новините.
И се сещам за други лица пред съдилищата...... например като Гриша Ганчев, извършили далеч по- тежки злоупотреби (предполагаме на 101 %), но които са си платили където трябва и не само, че не мислят, че за нещо трябва да съжаляват- те се държат и Нагло с обществото...
Та вижте ситуацията...
Тези, на които трябваше да помогнем, са в затвора,
загубеняци,
неуспели престъпници,
МИШОЦИ...
Да, това са всички онези потърсили помощ от нас! Това са онези, които оставихме НАВЪН, онези за които нямахме одеалце и свободно легло в дома си. Оставихме ги на улицата. Така, както някои си изхвърлят кучетата "Те ще се оправят".."Някак си".
Изведнъж ставаме жертви на глутници..
Не сме ли си сами виновни?

А другите като Гришата?
Гришовците са пък онези, които никога не са искали помощ от нас, защото винаги са ни мислили за балъци........ защото са прозирали в дребните ни, страхливи сърчица.
Те са онези, които ни мачкат, и то с кеф!
Изведнъж пак ставаме жертви..на друг тип глутници.



Не сме ли си сами виновни?

Всички до един ще ги закопчая. Аз шериф ли съм или лукова глава? Надявам се да е първото.

да, да! Ти си герой!:)

сме виновни по-малко.

Стефан не е на 18, и си е сам виновен за тази постъпка..
Познавам много бедни хора, които макар и всички трудности са много работливи и никога не биха направили нещо лошо на друг, каквато и причина да има.
И в най-добрите семейства има подобни изцепки, до човек си е това..

цитат:
"Тези, на които трябваше да помогнем, са в затвора,
загубеняци,
неуспели престъпници,
МИШОЦИ..."

Да, но и не забравяй също така и мързеливи...
Разни дето се напиват и решават да краднат някоя кола и разни други дребни удари, за да могат после по-цял ден да висят по кафетата и кръчмите...
Лесните пари и нежеланието за истинска работа са основните мотиви.. Досега не съм чул за случай да хванат някой който краде защото умира от глад.. ( Освен някой пенсионер де.. ;)
А за големите риби като Гришата... те си имат кой да ги пази.. те са проблема

Ама нали се сещаш, че нашето общество обръща гръб на такива хора от най- ранната им възраст.
А и според мен именно това че мислим..е той си е ТАКЪВ и САМ е станал такъв (аз нямам нищо общо с това), ни пречи да ДРЪПНЕМ напред като едно ОБЩО цяло и НАРОД.
Нека всеки да си носи отговорност за постъпките- правилно.
Но според мен тази запашкуленост (каква дума:)) на всеки от нас в рамките на четирите стени на съзнанието и дома му, не ни развива.
И може да има и други, които не са лоши хора но просто да получат нервен срив и да тръгнат към затворите, от където ясно е, че ще излезнат с още по- сбъркана психика.

Радвам се на хора като теб..
но си мисля за това, че понякога и на осиновители не можеш да попаднеш..или на обкръжаваща среда, която да ти подхожда и да ти помогне да станеш пълноценен човек..
В постинга разсъждавам просто за онези като Стефан, които нямат късмет.
Явно си има тежка карма да си изживее човекът в този живот.
На някои от нас така е писано...