Никога не съм била зубрачка.
Приятно разсеяна,с много хобита и хиляди приятели , стоях на по- задните чинове в класната стая.
Бях любимката на учителката по химия.
И не, че толкова я разбирах химията, но си признавам- отварях учебника чат -пат. Просто не исках да разочаровам "страшилището на училището", което дълбоко вярваше в МЕН, разбирате ли...В часовете по литература и чужди езици плувах в свои води, историята и географията бяха по между другото,а за физиката хич не ми пукаше. Биологията имаше лицето на еманципирана, стара дама, с изпиващ поглед и страшен, гръмък глас....това е всичко, което помня от биологията....Да-яко е, да не учиш особено много и да изкарваш добри оценки- до този извод стигнах, в съвсем ранна възраст. И дълбоко убедена в природния си интелект, плавах през ученическите си години без много, много да се напрягам или да залагам в руслото на развитието си някакви диви амбиции.При мен успехите идваха просто БЕЗ ЗОР.
Корабокрушението настъпи, в деня, в който срещнах урагана наречен "учителка по математика- стара мома". Нужни ли са повече обяснения?
Завърших средното си образование с 5.46 заради тройката по математика.....ммм....много хубави спомени пазя от тази жена -математичката! Все за Среден се сещам, като се замисля за нея......Тя, тая просто не харесваше бохеми като мен!
И не беше единствената.

.........

-----------"Недке, дай ми лекциите да си ги снимам!", леко сънена в 3 следобяд и с подпухнали очи (след поредната о-майна, луда нощ в "Медицинските") ,се примолих на състудентката от Кърджали.

-----------"Нищо няма да ти давам! Писна ми от теб! Никога не идваш на лекции, само хайманосваш! Аз съм тука всеки ден, седя, слушам,пиша си и накрая да ти давам всичко! ?!Няма да стане!"

Недка се пукаше от яд, че изкарвах 6-ци на изпитите, вясвайки се ей така, отвреме- навреме в юнивърситито. Тя упорито си мислеше, че нейните записки са тайното ми оръжие и спре ли да ми ги дава, аз ще си получа заслуженото.Мнее! Недке, Недкее- не става само с учене, трябва и аКъъъъъл......Завърших първи курс с отличен успех, не ме питайте как стана.Недка беше пред самоубийство.
Следващите няколко години минаха ...шарено.
****

Ето, че дойде ред и на последната оценка. Последният изпит.

----"ddiaries.....5ца имаш моето момиче.....", професорът ме гледаше през цайсите си.

Не можех да повярвам... бях убедена, че съм за отличен! Няколкото полупосредствени същества настанили се на първите редове в аулата, неблестящи дори с кой знай к`ви заложби, пищяха наоколо, защото имаха "шееееестттт"...

----"Какъв ти е общия успех от следването до сега?"

-----"5.20"

Цялата аудитория се обърна с учудване към Мис Взезнайка (аз нали, все се правех на голямата работа, с мнение по всичко).

-----"Еми, много добър. Това е."- изпитващият беше категоричен

Заядливката от първата банка ме гледаше надменно.

Излязох от аулата и докато вървях към колата си, си мислех ядосано "Шибаният "мн. добър" вързан за задника ми. Това е то!"
.......................................

Вижте сега, ако има наглост в случая, за която си признавам, тя е изразена в това, че аз никога не съм полагала мега -усилия в ученето, но когато не съм изкарвала 6...за мен е било липса на късмет..лош ден. Толкова съм нагла,да.И винаги съм била отличничката, умницата, която накрая "по стечение на обстоятелствата, разбиИш ли" завършва втора....

Никога не ми е и пукало особено, да ви кажа.
За мен в живота, човек трябва да умее да отсява важните, от по-малко важните неща. И например това, да се докажа пред математичката, да идвам по- често на лекции за да сме дружки с Недка или да запратя в миша дупка оная зубрачка от първа банка....това винаги са били по- малко важни неща за мен.
Истински важна е била мисълта, че аз се откъсвам от тях и продължавам напред, към големите предизвикателства и успехи в живота си- не на теория, а на практика. 
Точно така.
И за това 5 е любимото ми число!