5ти клас.
Играя си пред блока с Тошко, когото тайно харесвам.
Ама и той си ме харесва, де.Мисля си....
След чоплене на семки на бетонения бордюр и обсъждане на събраните картинки от дъвките "Турбо", Тошко ме вика зад наблизо паркиралият камион.

Дава го без церемонии:

---------"Кажи сега, ти харесваш ли ме?"

Изчервявам се до долната си мозъчна кора. Но отговарям смело:

----------" Да, харесвам те."

Тошко се усмихва поласкано.

---------" Няма да стане, да ти кажа. Аз харесвам една друга от съседния блок."

Тогава разбрах какво е един мъж да те зашлеви в преносния смисъл на думата.Яко и жестоко, право през лицето.Умишлено и унизително.

Усмихнах се.

----------"Знам. И какво от това?"

Тошко ме погледна объркано.

----------"Не ти ли е мъчно?"

----------"Хич!"

Всъщност се чувствах доста кофти.

----------"ddiarieeeeeeesss, прибирай се за вечеря!!!!!!"- гласът на майка ми кънтеше наоколо

---------"И кво- ще ми дадеш ли последно картинката на тая сребърната кола? Нали ти се повтаря?", толкова бързо смених темата, че другарчето ми едва се осафери.

Тошко само кимна утвърдително и ме изпрати с искрици в очите.

В  онзи момент, в тази ранна детска възраст, аз си дадох сметка за три неща:

1. Че на мъжете, никога не им е чиста работата.
2. Че с удоволствие, дори и да са влюбени в теб, ще си правят експерименти с чувствата ти, просто за не са "отдолу" и да си признаят, че са се поддали на женският ти чар.
3.Че винаги трябва да си в бойна готовност да Разлюбваш и да слагаш усмирителна бяла риза от разум на полуделите си чувства.

Години по- късно мога да ви кажа, че тези изводи са били достатъчно далновидни, за да са валидни и до днес.
Винаги.
Във всеки случай.
При равни или неравни други условия.