Постинг
07.05.2011 17:36 -
Неблагодарността
Автор: ddiaries
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11170 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2011 19:52
Прочетен: 11170 Коментари: 13 Гласове:
13
Последна промяна: 07.05.2011 19:52
Мисля, че се запознах с нея преди много години.
Тя ми се представи още по онова време, в което имах прекалено чисто сърце и мисли, за да я разбера. В онези дни се тревожех, защото смятах, че наистина бъркам в нещо, след като чрез помощта си успявам да разстроя хората толкова много, че те дори да не искат и едно "Благодаря" да ми кажат.
С течение на годините разбрах обаче, че има същества, които са тооолкова заети със себе си и живуркането си, че дори не могат да се сетят за това, че изпитват НУЖДА и, че се спасяват от някоя бъкия не благодарение на уникално комбинативният си мозък, ами на доброто желание и отделеното време, на някои от хората около тях.
Макар и да съм се разочаровала понякога, съм си казвала : "Няма нищо, то ми се пише на сметката отгоре- при Него..................Да помогнеш- това извисява! Неблагодарникът какво? Той все ще си е в калта."
Е то..хубаво да имаш търпение, търпение...ама колко търпение?
Една пача от дружинският ми кръг от много време ме дразни- с поведение, маниери и характер..знаете - има хора, с които моментално разбирате, че не сте от една порода.Заради общите ни приятели дълго време й търпях кривия, капризен нрав и дори- в името на общото благо на нашето малко, женско общество, съм й помагала когато и с каквото мога. Хроничната липса на благодарност, вечната й нацупеност и наглост ми вадеха очите от много време, но аз старателно се опитвах да докажа на целият свят, а и на себе си, че съм "над тези неща".
Така беше допреди 60 минути, когато категорично реших, че е по- добре да помогна на някой непознат, отколкото на такива познати като нея. Непознатият дори и да не ми благодари, няма да ме обиди толкова, колкото онези, които гледат на добрата ми воля, като на нещо, което съм длъжна да дам.
Преди се стараех да приема неблагодарността и да я обясня като вид психична инвалидност на част от човечеството.Мисля, че от днес имам нова стратегия:
Давам игнор на неблагодарниците!
Преди ги спасявах (от съжаление)..
Сега-да се спасяват.
Тя ми се представи още по онова време, в което имах прекалено чисто сърце и мисли, за да я разбера. В онези дни се тревожех, защото смятах, че наистина бъркам в нещо, след като чрез помощта си успявам да разстроя хората толкова много, че те дори да не искат и едно "Благодаря" да ми кажат.
С течение на годините разбрах обаче, че има същества, които са тооолкова заети със себе си и живуркането си, че дори не могат да се сетят за това, че изпитват НУЖДА и, че се спасяват от някоя бъкия не благодарение на уникално комбинативният си мозък, ами на доброто желание и отделеното време, на някои от хората около тях.
Макар и да съм се разочаровала понякога, съм си казвала : "Няма нищо, то ми се пише на сметката отгоре- при Него..................Да помогнеш- това извисява! Неблагодарникът какво? Той все ще си е в калта."
Е то..хубаво да имаш търпение, търпение...ама колко търпение?
Една пача от дружинският ми кръг от много време ме дразни- с поведение, маниери и характер..знаете - има хора, с които моментално разбирате, че не сте от една порода.Заради общите ни приятели дълго време й търпях кривия, капризен нрав и дори- в името на общото благо на нашето малко, женско общество, съм й помагала когато и с каквото мога. Хроничната липса на благодарност, вечната й нацупеност и наглост ми вадеха очите от много време, но аз старателно се опитвах да докажа на целият свят, а и на себе си, че съм "над тези неща".
Така беше допреди 60 минути, когато категорично реших, че е по- добре да помогна на някой непознат, отколкото на такива познати като нея. Непознатият дори и да не ми благодари, няма да ме обиди толкова, колкото онези, които гледат на добрата ми воля, като на нещо, което съм длъжна да дам.
Преди се стараех да приема неблагодарността и да я обясня като вид психична инвалидност на част от човечеството.Мисля, че от днес имам нова стратегия:
Давам игнор на неблагодарниците!
Преди ги спасявах (от съжаление)..
Сега-да се спасяват.
В Тенеси неидентифициран обект пада от н...
НЕ искам ,да гледам..това..
Съзнанието е в състояние да съществува и...
НЕ искам ,да гледам..това..
Съзнанието е в състояние да съществува и...
Странно, че чак сега си стигнала до това решение. Неблагодарността е отличителна черта на българина. Дори се сещам за по-лош вариант от твоя. Как ти звучи: правиш услуга, за която трябва да благодариш? Няма грешка. Съществуват хора, на които колкото повече помагаш, толкова по-високомерно се държат. Сякаш са гузни, че са видели помощ от теб, и това ги дразни.
цитирайно като затворя кепенците веднъж, няма обратен завой- това също се знае.
А за другото което казваш- благодариш, че трябва да направиш услуга- така се получава- абсурдно
цитирайА за другото което казваш- благодариш, че трябва да направиш услуга- така се получава- абсурдно
Ще се присъединя към коментара на tutankhamon661 и ще добавя - направи добро и го хвърли зад гърба си. Добрината се прави заради теб самия, не толкова заради другия. Това е себеусещане, вътрешна философия, и затова среща толкова неразбиране. Абе да не ти пука, с две думи! :))))
цитирайда казват Благодаря! Ако не го кажат на непознат, на приятел, не могат да го кажат и на майка си, не могат и на Господ да благодарят, за това дори, че са живи и здрави..
Но на мен не ми пука ВЕЧЕ!
:)
цитирайНо на мен не ми пука ВЕЧЕ!
:)
От години гледам да не се занимавам с подобни хора. Всякакви такива персони ме радикализираха доволно и вече бягам като ги срещна. Иначе малко или много и ти им ставаш плячка и те са доволни, че малко или много им минават номерата. И съответно продължават да си ги правят. Поздрави.
цитирайПоучително есе . Уроците често са болезнени , но ни помагат да изчистим конфигурациите на отношенията си с околните .
цитирайНа края ще ти останат 1-2-ма приятеля !
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Не ти трябват много,а качествени хора.Хич да не ти пука за неблагодарници !
цитирайи аз гледам от години да не се занимавам с такива, но все налитам на тях.
И сега това, което taidzi каза, ме подсеща да спомена -Един познат, мъдар човек..медитира си и т.н- той ми каза- Замисляла ли се ЗАЩО все попадаш на такива хора?
Може би има някаква причина, може би трябва да научиш урок.
И това е вариант:)
цитирайИ сега това, което taidzi каза, ме подсеща да спомена -Един познат, мъдар човек..медитира си и т.н- той ми каза- Замисляла ли се ЗАЩО все попадаш на такива хора?
Може би има някаква причина, може би трябва да научиш урок.
И това е вариант:)
Много хубава песен има Георги Христов по случая - Нямам нужда от много верни приятели:)
цитирайА може би неблагодарността е заложена в хората а ти да си от другите които са лъчезарни и се раздават силно и навсякаде .
Все пак има много много слънчеви хора с които е почти невъзможно да сгрешиш и за тях може би всички останали изглеждат неблагодарни но те излъчват енергия а останалите около тях са вампири .Винаги е така Винаги има баланс
Я си представи всички благодарни добри и усмихнати- shit
Лично аз съм доста неблагодарен но го отдавам на много неща в живота си
Опитвал съм и с благодарност и останах силно разочарован зашото хората се възползуват по отвратителен начин ,има изключително безкрупулни
Благодаността е надценена категория Всичко се базирана интереси и потребности допирни точки ,класа ,манталитет, удовлетвореност ,среда в която живееш но винаги трябва да има баланс
ЗЗа вампирирте мога да играя роля но не за дълго -веднага се усеща когато някой е антипатичен
цитирайВсе пак има много много слънчеви хора с които е почти невъзможно да сгрешиш и за тях може би всички останали изглеждат неблагодарни но те излъчват енергия а останалите около тях са вампири .Винаги е така Винаги има баланс
Я си представи всички благодарни добри и усмихнати- shit
Лично аз съм доста неблагодарен но го отдавам на много неща в живота си
Опитвал съм и с благодарност и останах силно разочарован зашото хората се възползуват по отвратителен начин ,има изключително безкрупулни
Благодаността е надценена категория Всичко се базирана интереси и потребности допирни точки ,класа ,манталитет, удовлетвореност ,среда в която живееш но винаги трябва да има баланс
ЗЗа вампирирте мога да играя роля но не за дълго -веднага се усеща когато някой е антипатичен
не знам дали и аз не съм изглеждала неблагодарна в очите на някой..понякога човек не винаги отговаря на другите както те очакват.
НО Мисля като цяло, че когато човек е пич и знае да казва Благодаря- просто живее достойно.
Много хора съм чувала- оо аз разчитам само на себе си, аз тва, аз онова- всичко сами били постигнали.....аа това е невъзможно. Все има някой на пътя ти, който да ти е подал ръка...въпроса е да го осъзнаеш и да не си прекалено голям егоцентрик.
цитирайНО Мисля като цяло, че когато човек е пич и знае да казва Благодаря- просто живее достойно.
Много хора съм чувала- оо аз разчитам само на себе си, аз тва, аз онова- всичко сами били постигнали.....аа това е невъзможно. Все има някой на пътя ти, който да ти е подал ръка...въпроса е да го осъзнаеш и да не си прекалено голям егоцентрик.
13.
анонимен -
babi-неочаквано
02.09.2012 18:41
02.09.2012 18:41
Когато се раздаваш и получаваш,но не и от всеки.Все още има хора да помагат само за едното" благодаря" и това е много мило и идва в точния момент и място.Неочаквано ,а от най-близките очакваш и .........без коментар
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3052