"Нихилизъм е философската позиция, според която всичко в света, особено човешкото съществуване, човешкото минало и настояще, е лишено от обективно значение, цел, познаваема истинност и реална ценност."


До колко ни е ценно миналото ни? Дали нихилизмът за днешния българин не е кална тиня, в която не само е затънал, но е и потънал- без възможността да вижда, чува, вкусва, усеща чрез обоняние и допир онова, което досега го е правило Човек?

Това се запитах отново наскоро, когато посетих една стара католическа църква в центъра на Бърно, Чехия.
Влизам и - католическа църква- нормално. Но какво беше учудването ми, когато приближавaйки се към олтара, видях от двете страни на разпънатия Исус Христос фигури на........  Кирил и Методий.
Дам. Същите тези Кирил и Методий, които ни дариха нас- българите, с писменост, същите тези Кирил и Методий, чиито паметници в България се броят на пръстите на едната ми ръка и чийто ден 24 Май е по- известен, не с оказването на почит към тях, а с помпозните тържества, скъпите коли, силикона в пазвите и пиянските изпълнения на абитуриентите.
За пореден път ми стана кофти.
Вървейки из църквата, взирайки се в олтара, си мислех за жалкият факт, че за едни народи нашите братя са светци, достойно заели позиция до Най- Светия, а за нас те са просто ДАДЕНОСТ. Макар всички да знаем какво са направили, няма прославяне на делото им, няма я любовта, няма го поклона пред тяхната мисия...........
Просто тук констатираме- да, Кирил и Методий са измислили нашата азбука и..... чудо голямо- к"во толкова????
Направили сме им 2-3 паметника, които не са нищо особено- к"во толкова??? Защо да се стараем повече?
Тези от вас, които са видели огромният, красив монумент на светите братя в Охрид, Македония няма как да не ме разберат, защо и какво толкова ме мъчи!

Чувствам българското общество разцепено, невярващо, непатриотично.Чувствам, че българите са готови да видят, да признаят, да отчетат поводите си за гордост, но не са готови да ги приемат със сърце, да им се радват, да ги обичат и истински да вярват в тях.

Нацията в един народ изчезва, когато родолюбието се стопи и когато мисълта за общият прогрес се изгуби измежду множеството личностни изгоди. Тогава обществените тоалетни в държавата замирисват неизчистени, държавните университети и училища заприличват на един сбирщайн във всяко едно отношение, болниците стават една адска дупка, в която не искаш да попадаш, полицаите гледат как да си вземат малкото сухо, склонни да простят поредният ти гаф.....50 % от подрастващото население около теб са неграмотни, 50 % от по- възрастното поколение са корумпирани по някой си начин........за какво по дяволите ти да се стараеш???

Ще се прибереш в излъсканият си апартамент в миризливият си блок, и без да ти пука от това как заедно със съседите си можеш да направиш живота във вашият квартал по- чист и подреден, ще се завиеш през глава и ще заспиш..........
Нали ти си добре, к"во ти пука за другите?
Кирил и Методий- за какво ли са се борили тези глупаци?
В крайна сметка всички говорим на езика на парите.
Мъртви души.
Мъртва държава.